Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2017 18:41 - Къде може да намерим малко истинско щастие
Автор: infinity88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.03.2017 18:42


Връщам се много назад във времето. Преди 2-3 десетилетия. Всъщност за някои е много, за други е малко. Зависи от кой от къде гледа. Все пак поглеждам към това време, когато живота беше безгрижен, весел, интересен, изпълнен с тръпка. Когато детството беше като приказка. Когато героите в нея бяха малки момчета и момичета, пейзажите бяха пейките зад блока, поляните в квартала, игрището за футбол, площадката на детската градина и все такива обикновени неща. Хлапето, за което ще ви разкажа е герой в този разказ. Съвсем обикновена история, която всеки от нас има в главата си, в спомените, в миналото, но когато я прехвърлиш на лист, тя сякаш отново оживява. Все едно нещата са се случили сега, съвсем скоро и ги преживяваме отново. Изпъкват моменти и детайли, които лесно се забравят, но когато се задълбаем в мислите си, изкачат и ни изпълват с хубави емоции, а понякога и с тъжни.

Хлапето беше най-малкия член на семейството. Истината е че имаше много грижовни родители или поне такова е чувството му в момента. Ако не друго се държаха добре с него и му беше комфортно да се прибира вкъщи и да е около тях. Бащата беше голям човек. И физически и душевно. Много хора го обичаха. Приятели, близки, познати, хора, които са се запознали с него по някаква причина. Говореха за него с възхищение. Той беше добър човек. Беше помагал много в най-различни сфери. Много рядко се възползваше от добротата, която раздава. Разбира се, като всеки човек и той получаваше неща, но отстрани погледнато изглеждаше, че само раздава и беше доволен от себе си за това. Като всеки човек си имаше страст и тя беше изкуството. Въпреки че цял живот беше работил сериозна работа, която е изпълнена с много голяма отговорност, както за себе си и семейството си, така и за много хора, на които управляваше живота. Може би е по-точно да се каже, на които им влияеше върху живота. Страстта му и нещото, с което си почиваше беше да пише, да рисува и може би за някакъв период да колекционира различни неща. Вероятно тази колекционерска мания у него по-късно запали братът на хлапето да събере няколко хиляди аудио касети. Беше забавно. Майката от своя страна беше по-обрана от към емоции. Имаше усмивки, вълнение, напрежение, но нямаше хобита и други подобни. Тя обичаше, когато е свободна и спокойна, да седне, да си запали една цигара и да се наслаждава на чаша кафе. Евентуално да гледа нещо или да прочете вестник. Забавната част беше по-скоро при таткото. При нея можеше да се разчита на грижата, на подготовката на нещата, да получиш нещо от нея, каквото и да е. Може да се каже, че беше много борбена. Изнасяше неща, които не се очаква да бъдат правени от една жена понякога. При поглед назад във времето, може да се каже, че те се разбираха много добре. Не знам дали при 30-40 годишен брак може да се каже, че се обичаха, не помня усещанията между тях, но винаги бяха заедно, в добро и в лошо, даваха си свобода за всичко, но се грижеха много един за друг. Нямаше скандали или поне ги прикриваха по-добър начин. Имаше огромно разбирателство. Имаше хармония.

Когато хлапето беше само един дечко, едва проходил на училище, беше много палаво. Не спазваше често правилата. Или ще се сбие или няма да изпълни заръка да се прибере в точен час, или ще отиде някъде далече само, или ще счупи нещо, все пакостливи неща. Може би като по-малкото дете в семейството е нормално да така. Често казано контрола от родителите не беше много голям. Често оставяха хлапето на село при баба му за цяло лято, което ме навежда на мисълта, че амбициите към него не са били много засилени. Все си мисля, че ако един родител има амбиции към детето си, той ще иска да го наблюдава постоянно или поне по-често. Но това е въпрос на решение на родителя. Може да се окаже и че това е било по-правилното решение, защото хлапето получи огромна свобода от много рано в живота си. Можеше да избира приятелите си. Можеше да ходи навсякъде, където реши, без особени последствия после, можеше да се забавлява с неща, които не са много за малки деца, често се прибираше късно, след приемливия час за едно дете. Сега може само да се насочва какво да прави и какво не.

Веднъж си спомням беше лято и хлапето беше при родителите си. Навън се събираха много деца. От всякакви възрасти. Вечер си играеха в междублоковите пространства и правеха най-различни неща. Вече беше дошъл периода, в който някои от децата пушеха, пиеха бира и други неподходящи неща. Често се играеше на криеница, стражари и апаши, осмеляваш се или истината, асоциации, палеше се огън и други. Но този път играта беше по-различна. Малко по-голяма тръпка. Беше към края на лятото и беше дошъл сезона на дините и съответно на няколко места в квартала се продаваха. Децата бяха замислили този път да направят лудория. Да се промъкнат до камиона с дини и да откраднат няколко. Часът беше поне 22:00. Всички деца наброяваха 25-30, може би. Момчета, момичета, по-големи, по-малки, най-различни. Тръгнаха из квартала и се запътиха към мястото на дините, като усещането за хлапето беше много надъхващо. Имаше едно леко усещане за притеснение, но и възбуда, от това което щеше да се случи. Някак си се чувстваше много леко и енергично. Разходката от мястото където се събираха, до мястото на лудорията беше поне 20 минути. През цялото време настроението беше приповдигнато. Правеха се планове кой, какво ще направи, кой пръв ще вземе диня, как ще се измъкнат и всякакви подобни неща. Накрая пристигнаха до мястото. Глъчката, която я имаше до там, вече беше изчезнала. Всички се бяха притаили и леко пристъпваха. Някои видимо бяха притеснени, други мобилизирани, трети превъзбудени, имаше много енергия. Едно от по-големите момчета влезе в камион и взе първата диня. Подаде я на друг отвън и се наведе да взима втора. И така една по една започнаха да се изнасят дините от камиона, а децата едно по едно тръгнаха по уречения маршрут. Може би почти към края обаче нещо се случи. Тъй като нещата вървяха що-годе по план, спокойствието се нанесе измежду децата около камиона. Започнаха да се разбират на по-висок глас, да се тропа в камиона и да се вдига повече шум. И в този момент вратата на каросерията се отвори. От нея изскочи човек, видимо изненадан. В едната си ръка държеше нещо. Дали беше оръжие, нож или просто кутия цигари? Уплах се изписа по лицата на някои от децата, които все още бяха до камиона. За секунди изхвърчаха и си плюха на петите 2-3 от тях. Момчето в камиона скочи и се обърна към човека. Той очевидно беше или сънен или пиян, защото реакциите му бяха забавени. Децата стиснаха последните дини, които бяха взели и тръгнаха да тичат. Емоцията, която се завладя тези деца, които държаха последните дини беше невероятна. Тръпки побиваха повечето от тях и енергията, която имаха да тичат, беше невероятна. Сигурно тичаха с 10-20% по-бързо от иначе най-бързото им бягане, а в ръцете си държаха поне 10-15 килограмов плод. Превъзбуда смесена със страх се усещаше у всички. Никой не спираше и всички бягаха уж в правилната посока. Лека по лека детския глъч изчезна в сенките между дърветата пред блоковете.

Човека от камиона се отказа да ги гони. Вероятно беше много разочарован, че труда му бе потъпкан за няколко минути от няколко хулигани, които най-вероятно не са копали земя през живота си, не са поливали растение, не са се грижили за нищо, което после ще им се отплати, не са полагали истински труд. Ако знаеше само той обаче какво беше помогнал да се случи, може би нямаше да изпитва гняв, разочарование, тъга. Повечето от децата бяха изкарали една от най-вълнуващите вечери от живота си до сега. Факта, че са заедно, организирани, в опасност, но с ясна цел. Усещането е невероятно. Окрилява. Спира времето и дава сила, която няма равна на себе си.

Децата се върнаха обратно в междублоковото пространство. Събраха се на едно място и подредиха „плячката“. Имаше може би 10-15 дини. Естествено започнаха да ги разчупват и да ядат. Започна пиршеството, след като битката беше спечелена. Хлапето се чувстваше супер. Имаше една сила, която се беше вляла в него. Въпреки пакостта, чувството да направиш нещо вълнуващо за пръв път и всичко да е наред накрая е толкова зареждащо. Завладяващо. Това е едно от страхотните неща в детството. Откриваш много неща за пръв път, повечето от тях забавни и това те кара да искаш да живееш. Да искаш да дойде следващия ден. Да се видиш пак с най-добрите ти приятели. Да направите някоя лудория заедно. Да се изпълните с адреналин и да се усещате, като най-силните на света. Да чувствате, че всичко е възможно и в същото време да няма нужда да правите нещо конкретно. По-скоро с каквото и да се захванете, да се чувствате силни, изпълнени с енергия, непобедими, истински щастливи.

Човек трябва да се опитва да запази детското у себе си. Да си спомни тези моменти, в които се е чувствал на „върха на света“. Да си припомни усещането от побиването на тръпки по гърба, странното чувство в стомаха, огромната сила, която се влива в ръцете и краката. Невероятното усещане по цялото тяло, когато тича и се движи, докато прави нещо детско и лудо. Всеки ден да намира време, да се върне назад и да потърси хубавите си спомени, ако е нужно да поразрови по-сериозно и да отдели време, за да усети какво е било. Но наистина да усети. Да почувства, какво е било. Някъде там в съзнанието тези неща остават. След това трябва да опита да ги пресъздаде в настоящето. Да успее да се почувства по същия начин, независимо дали е на 20-30-40 или повече години. Единствената възрастова граница, която съществува е в нашето съзнание. Няма лошо да сме разумни и интелигентни в действията си, но със сигурност няма лошо и да се чувстваме пак като деца. Тези моменти трябва да се редуват, ежедневно, често. Да има баланс, в това което правим и усещаме, за да може да растем по-щастливи. А мисля, че на много хора, искрено щастливите моменти са им в детството. Защо пък това да не продължи и напред? Ще видим по нататък…




Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: infinity88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3896
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 1
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031